Адвокатски кантори

Двете условия заедно определят как ще бъде избран доставчикът на преводачески услуги. Търси се не най-ниската единична цена, а предвидима доставка и ясно определен режим на поверителност.

Типичен набор от документи

Поръчките от адвокатските кантори се разделят на четири групи. Първата са документите, които ще бъдат представени по делото; при тях преводът трябва да е заклет и най-често с нотариална заверка. Втората е кореспонденцията с доверителя и с насрещната страна; тук на преден план излиза бързината, а заверка не се изисква. Третата са преговорите по договори, а четвъртата – пълномощните и дружествените документи, които ще се използват при сделка в чужбина.

Документ	Място на употреба	Ниво на заверка	Натиск на графика
Искова молба и приложенията към нея	Съдебно дело	Заклет, обикновено с нотариална заверка	Висок, обвързан с процесуален срок
Решение на чуждестранен съд	Признаване и изпълнение	Заклет, с нотариална заверка, апостил	Среден
Доказателствени документи и кореспонденция	Представяне по делото	Променливо	Висок
Пълномощно	Сделка в чужбина	С нотариална заверка, най-често и апостил	Среден
Проекти на договори	Преговори	Обикновено няма	Променлив
Арбитражно досие	Международен спор	Зависи от приложимите правила	Висок, обемен

Кой документ от този набор до кое ниво се заверява, разглеждаме в нашето ръководство по документи, а в коя държава по какъв начин се признават чуждестранните решения – в ръководството по държави.

Къде се съсредоточава терминологичният риск?

При юридическия превод рискът се съсредоточава не в непознатите думи, а в думите, за които се смята, че са познати. Наличието на институт с подобно наименование в целевата система не означава, че този институт изпълнява същата функция. Най-близкото съответствие в система, основана на съдебната практика, на понятие, което идва от континенталноевропейската система, може да е по-широко или по-тясно по обхват.

Втората рискова сфера са изреченията за срок и за условие. Разликата между „при поискване“ и „незабавно при поискване“ променя момента, в който възниква задължението по един договор. Третата сфера са отрицателните конструкции: загубата на посока при вложени едно в друго отрицателни условия е най-често срещаната тежка преводаческа грешка в юридическите текстове.

Практичното решение е списък с термини за всяко дело. Съответствията, които кантората предпочита, се определят веднъж и се запазват при следващите дела. Това осигурява както последователност, така и икономия във времето за проверка.

Изисквания за поверителност и съответствие

Задължението на адвоката да пази тайна образува верига, която се простира до всеки, който вижда досието. Доставчикът на преводачески услуги е брънка от тази верига и обхватът на задължението трябва да бъде уреден изрично с договор. Минималното очакване са следните четири точки: писмен ангажимент за поверителност, ограничаване на лицата с достъп до досието, определяне на срока за съхранение и унищожаване на досието, предварително уведомяване за използването на подизпълнители.

Измерението на личните данни трябва да се прецени отделно. Съдебните досиета може да носят данни за здравето, за наказателни производства и за семейния живот. При такива досиета къде се обработват данните и по какъв канал се предават, подлежи на проверка също толкова, колкото и качеството на превода. За предпочитане е споделянето на досието да върви не с прикачен файл към електронна поща, а през канал, при който достъпът е проследим.

Конфликтът на интереси също е част от тази тема. Ако един и същ доставчик на преводачески услуги работи и с двете страни по един спор, това е недопустимо за адвокатските кантори. Обвързването на този случай със задължение за уведомяване в рамковите договори предотвратява още в началото евентуалния бъдещ спор.

Капацитет и решение за разделяне при спешните досиета

Най-честият оперативен проблем на адвокатските кантори са случаите, в които за кратко време трябва да се преведе досие с голям обем. Тогава капацитетът на един-единствен преводач не стига и досието се разделя. Разделянето съкращава срока, но поражда два риска: непоследователност на термините и загуба на контекста.

Начинът за управление на този риск е известен. Преди започването на работата се изготвя списък с термини и се споделя с целия екип; разделянето се прави според тематичната цялост, а не според броя на страниците; последният прочит се прави от един човек върху целия текст. Когато тези три правила се прилагат, разделеното досие може да се чете така, сякаш е направено от една ръка.

Друг практичен въпрос е коя част от досието наистина трябва да бъде преведена. При някои големи доказателствени досиета не всяка страница има еднаква тежест. Ако първо с прегледен превод се определи кои документи са критични и след това само те бъдат подложени на пълен превод, печалбата както по срок, така и по разход е осезаема.

Нуждата от устен превод също идва от този сектор

Нуждата на адвокатските кантори невинаги остава ограничена до писмения документ. Преговорите с чуждестранна страна, разговорите със свидетели, нотариалните действия и съдебните заседания изискват устен превод. Тази услуга има съвсем различна дисциплина на подготовка от писмения превод: преводачът трябва да бъде запознат с терминологията на досието преди срещата.

Неподготвеният устен превод се препъва точно в най-критичните моменти на една юридическа среща. Затова при добре работещите рамкови уредби заявките за устен превод също се обвързват със същата терминологична база данни и когато е възможно, се поемат от екипа, който е превел досието и в писмен вид.

Второто правило при устния превод е границата на ролята. Преводачът не взема страна, не обобщава и не дава юридическо тълкуване. Спазването на тази граница предотвратява по-късните спорове за казаното на срещата. Ако срещата ще се записва, се очаква преводачът да знае това предварително и още в началото да е ясно, че разчитането на записа е отделна услуга.

Модел на работа: на проектен принцип или рамков?

За адвокатските кантори работят два модела. Моделът на проектен принцип е подходящ за отделни дела, които идват през нередовни интервали; всяка поръчка върви с отделна оферта. Рамковият модел пък е за кантори с редовен поток от работа: единичните цени, сроковете за доставка, условията за поверителност и процедурата за спешни поръчки се определят веднъж и след това за всяко досие не се преговаря наново.

Истинската печалба от рамковия модел не е цената, а времето. При досие със свит процесуален срок отпадането на етапа на чакане на оферта най-често струва повече от разликата в единичната цена. Освен това терминологичните предпочитания на кантората стават трайни и при всяко ново досие същите решения не се взимат отново.

На практика се използва и смес от двата модела: рутинните поръчки вървят в обхвата на рамката, а арбитражните досиета с необичайно голям обем – като отделен проект. Подхода си към ценообразуването обясняваме на страницата с цени, а условията за работа на ниво кантора обсъждаме през формата за оферта.

Информацията тук е ориентировъчна; за меродавна се приема актуалната практика на съответната институция. Тъй като практиката може да се променя, приемайте за меродавно изискването към момента на подаването.