Превод на свидетелство за съдимост

При заявленията за пребиваване, за разрешение за работа, за гражданство и за някои професии в чужбина този документ е задължителен. Някои държави освен това искат отделно свидетелство за съдимост от всяка държава, в която лицето е живяло през последните години; в този случай записът, взет от Türkiye, е само едно звено от веригата.

Разликата между записа за съдимост и архивния запис

Съществуват два отделни вида запис и смесването им е най-често срещаният проблем. Записът за съдимост показва осъжданията, които все още се изпълняват или се смятат за актуални. Архивният запис за съдимост пък съдържа минали записи, чието наказание е изцяло изтърпяно, които са заличени или са прехвърлени в архив при определени условия.

По-голямата част от чуждестранните органи искат документа, който съдържа и архивния запис, защото преценката гледа не само актуалното положение, но и миналото. Този избор трябва да бъде направен още при вземането на документа. Да се вземе само записът за съдимост и той да се представи по преписка, в която се изисква архивният запис, означава да се подаде заявление с вярно преведен, но грешен документ.

И в превода тези две понятия трябва да получат отделни и верни съответствия. Свеждането им до един-единствен израз размива обхвата на документа и води до това насрещната институция да поиска допълнителен документ.

Разпечатката от e-Devlet, квадратният код и изборът на институция

Когато документът е взет през e-Devlet, върху него има квадратен код и номер за проверка. Този код е единственият елемент, който доказва истинността на документа; няма саморъчен подпис и печат. В превода задължително трябва да бъдат посочени наличието на квадратния код, номерът за проверка под него и адресът за проверка.

Важен е и въпросът „за коя институция“, който системата задава при вземането на документа. Избраната цел може да повлияе върху съдържанието на документа и върху това дали архивният запис ще се вижда. За документите, които ще бъдат представени в чужбина, трябва да бъде отбелязана подходящата възможност; грешният избор може да стесни обхвата на документа.

Ако е необходим апостил, разпечатката от e-Devlet най-често не е достатъчна. Тъй като заверката с апостил удостоверява подпис и печат, трябва да се вземе екземпляр със саморъчен подпис и печат от съдебната сграда. Понеже свидетелството за съдимост се смята за документ със съдебен характер, за апостил се подава заявление до председателството на компетентната съдебна комисия, а не до областната администрация на провинцията.

Срок на валидност: най-тесният времеви прозорец

Записът за съдимост показва положението към момента на издаването си; на следващия ден може да се промени. Затова институциите са по-строги при този документ, отколкото при останалите. Много миграционни администрации поставят условие документът да е издаден през последните три месеца, а някои слизат до един месец.

Веригата от стъпки също е дълга: вземете документа, поставете апостил, възложете превода, вземете нотариалната заверка и при нужда поставете втори апостил. Времето, което минава до завършването на тази верига, може да изяде прозореца на валидност на документа. Затова свидетелството за съдимост трябва да се вземе последно, след като всички останали документи в преписката са готови.

Датата на издаване върху документа трябва да се вижда ясно в превода. Това, че датата е изписана в реда ден-месец-година, може да доведе до погрешно четене в държавите, които използват реда месец-ден, и документът да бъде сметнат за по-стар или по-нов, отколкото е.

Пътят за живеещите в чужбина

Турските граждани, които живеят в чужбина, също могат да вземат свидетелство за съдимост. Тези, които имат достъп до e-Devlet, могат да извадят документа онлайн; за останалите съществува път, който се води чрез консулствата. Тъй като обаче заверката с апостил се взема от орган в Türkiye, при преписките, които изискват екземпляр със саморъчен подпис, процесът може да се удължи.

В този случай практично решение е да се упълномощи представител в Türkiye. Пълномощното може да бъде издадено в турското консулство в държавата на пребиваване и дава възможност на пълномощника да вземе свидетелството за съдимост и да води действията по апостила. Тези правомощия трябва да бъдат изрично записани в обхвата на пълномощното.

При кандидатите с минало в няколко държави пък се изисква отделен документ от всяка държава и всеки от тях се заверява в собствената си държава. Записът, взет от Türkiye, е едно звено от тази верига; ако документите на другите държави ще се използват в Türkiye, посоката се обръща и те се превеждат тук и минават през нотариална заверка.

Критично е името да се вижда с едно и също изписване във всяко звено от веригата. Документите на различните държави може да са изписали името на лицето според собствените си азбуки; поясняването на тези разлики, като за основа се взема изписването в паспорта, запазва целостта на преписката.

Преводът на израза „няма запис“

Най-важното изречение в документа е изразът, който съобщава, че запис не е открит. Ако това изречение бъде предадено на целевия език с неясно или слабо съответствие, служителят не може да е сигурен какво казва документът. Съответствието трябва да носи без никакво колебание смисъла „в съдимостта му не се съдържа никакъв запис“.

Ако има запис, работата става още по-деликатна. Наименованията на престъпленията, видовете наказания и състоянието на изпълнението са понятия, присъщи на съответната правна система; „преводът“ им с най-близкото наименование на престъпление в целевата държава е грешен. Правилният подход е наименованието от турското право да бъде запазено и да се даде пояснително съответствие. Датите на решенията, наименованията на съдилищата и номерата на делата се пренасят без промяна.

Не бива да се пропуска и редът в горната част, който съобщава с каква цел е издаден документът. Този ред показва обхвата на записа и пред коя институция е предназначен да бъде представен; когато не се вижда в превода, насрещната институция не може да е сигурна дали документът е издаден за нея.

Цел и ниво на заверка

Цел на използване	Необходим вид запис	Ниво на заверка
Преписка за туристическа виза	Запис за съдимост	Заклет превод
Заявление за разрешение за работа	Запис + архивен запис	Нотариус + апостил
Разрешение за престой и за пребиваване	Запис + архивен запис	Нотариус + апостил
Заявление за гражданство	Запис + архивен запис	Нотариус + апостил
Професионално разрешително и лиценз	Различава се според институцията	Нотариална заверка

Разлики според държавата

При заявленията към Австралия е задължителен преводач с акредитация NAATI, а миграционната администрация проверява стриктно свежестта на документа. В Канада се изисква преводач, вписан в регионалния съюз на преводачите; ако не е вписан, към превода се прилага клетвена декларация, а тъй като прилагането на апостила се промени неотдавна, актуалното положение трябва да се потвърди от официалния списък. В Германия пък се търсят едновременно превод от заклет пред съда преводач и апостил. Подробностите са в нашия справочник за държавите.

Чести грешки, характерни за този документ

• Вземане само на записа за съдимост, когато се изисква архивният запис.
• Вземане на документа в началото на преписката и изчерпване на прозореца на валидност.
• Отиване за апостил в областната администрация на провинцията; органът за документа със съдебен характер е в съдебната сграда.
• Опит за поставяне на апостил с разпечатка от e-Devlet с квадратен код.
• Приравняване на наименованията на престъпленията и наказанията към понятията на целевата държава.
• Непосочване на номера за проверка в превода.

Подредете стъпките правилно, за да не загубите време

При свидетелството за съдимост успехът зависи от времето дори преди качеството на превода. Ако ни кажете целевата държава и датата на заявлението, ще планираме заедно на кой етап да вземете документа и какви нива на заверка ще се търсят. Възможностите за езици са на страницата с езиците, а данните за градовете – на страницата с провинциите; за преписката си можете да използвате формуляра за оферта.

Изложението по-долу обобщава типичния процес; за един и същ документ различните институции може да поискат различна заверка. Окончателното изискване се определя от органа, пред който ще се подаде заявлението; потвърдете предварително.