Превод с нотариална заверка

Затова нотариалната заверка не е печат за качество, а печат за самоличност. За верността на превода отговаря преводачът; нотариусът само документира на кого принадлежи отговорността. Именно това е причината институциите да искат нотариална заверка: при спор да не остане неясно кой е насрещната страна.

За кои документи се иска нотариална заверка?

Общото правило е следното: ако документът поражда право, доказва статут или поставя под задължение, институциите са склонни да търсят нотариална заверка. При текстовете с информационна цел, при рекламните документи и при вътрешната кореспонденция заверка обикновено не се търси.

Редът „различава се според институцията“ в таблицата е мястото, където се губи най-много време. Една и съща диплома се приема от един университет само със заклет превод, а в друга институция не се приема за обработка без нотариална заверка. Подробностите по отделните документи събираме в нашето ръководство за документите.

Как се изгражда веригата?

Преводът с нотариална заверка е физическа верига, която стъпва върху саморъчния подпис, и когато липсва едно от звената, веригата се къса. Редът е следният: валиден оригинален документ, верен превод на този документ, подпис и печат на преводача, след това заверката на нотариуса. Всяко звено предполага предишното; връщането назад и поправянето впоследствие най-често не е възможно.

На практика се очаква пред нотариуса да бъде представен оригиналът на документа или заверен негов препис. Преводачът изготвя превода с позоваване на оригиналния документ, а нотариусът вписва превода и основанието му заедно. Затова при задачите, които вървят върху изпратено по електронен път сканирано копие, на етапа на предаването трябва да е налице и оригиналът.

Стъпки на процеса

1. Осигурява се оригиналът на документа или заверен негов препис; проверяват се липсващи страници, нечетливи печати и заличавания.
2. Изяснява се изискването на приемащата институция: нужен ли е само превод, нотариална заверка или отгоре и апостил.
3. Преводът се извършва от преводач, подходящ за вида на документа, и преминава през втори прочит.
4. Преводачът подписва и подпечатва превода; текстът на декларацията се добавя към превода.
5. Преписката се представя на нотариуса; нотариусът заверява, като сравнява подписа на преводача с вписването в своя регистър.
6. Завереният екземпляр се предава. Ако е предвидено ползване в чужбина, се преминава към етапа на апостила.

Върху какво се съсредоточава контролът на качеството?

При превод, който отива за нотариална заверка, контролният списък е напълно различен от този при литературен текст. Редът на приоритетите е следният: числа, дати, собствени имена, номера на документи, пълно описване на полетата с печат и подпис, запазване на оформлението на страницата. Резултатът, който възниква, когато редът на деня и месеца в една дата се разбърка, е много по-тежък от стилова грешка.

Вторият фокус са елементите, които присъстват в документа, но не са текст. Печатите, холограмите, баркодовете и ръкописните бележки се посочват в превода, като се обясняват в квадратни скоби. Пропускането на тези елементи поражда впечатлението, че преводът не съвпада напълно с оригиналния документ.

Защо е толкова важно оригиналът да бъде видян?

Темата, която поражда най-много спорове при превода с нотариална заверка, е върху кой документ стъпва преводът. Институциите разграничават три различни положения: документ, чийто оригинал е видян, препис със заверено съответствие с оригинала и обикновено фотокопие. Тежестта на тези три при официалната процедура не е една и съща, а коя от тях е достатъчна, определя институцията, която ще приеме документа.

Най-често срещаният проблем на практика е следният: заявителят изпраща сканирано копие на документа си, преводът се завършва и на етапа на заверката се оказва, че трябва да бъде представен и оригиналът. Ако документът е в друг град или в чужбина, процесът чака дни наред. Затова дори при задачите, започнати със сканирано копие, още в началото трябва да се попита къде е оригиналът и кога ще бъде готов.

Някои документи пък се издават по електронен път и се проверяват чрез QR код. При тези документи понятието „оригинал“ работи различно; разпечатката на документа има смисъл заедно с адреса за онлайн проверка. При такива документи пренасянето и на информацията за проверката в превода е важно, за да може приемащата институция да потвърди документа.

Как се обединява преводът при многостраничните документи?

При едностранично извлечение от регистъра за гражданско състояние проблем не възниква; но при дружествен договор от двадесет страници или при академична справка с много периоди целостта на страниците е самостоятелна тема. Предаването на превода без страниците да са свързани помежду си може да бъде основание за отказ в институциите, които изискват цялост. В същата степен се очаква и номерирането на страниците да съвпада с това в изходния документ.

Втората тема е съотнасянето на оригиналния документ с превода. Институцията трябва да може без колебание да види кой превод към кой документ принадлежи. Поради това преводът се оформя като една преписка заедно с документа, върху който стъпва. Добавянето или изваждането на страници впоследствие прави валидността на заверката спорна.

Трета тема при дългите документи са полетата с таблици и схеми. При академичните справки и при финансовите отчети запазването на структурата на колоните стои преди четивността на превода; служителят прави сравнението ред по ред. Превод, в който колоните са разместени или редовете са слети, дори да носи вярната информация, затруднява проверката и удължава времето за обработка на преписката.

Как се образува цената?

При превода с нотариална заверка има две отделни пера и те не бива да се смесват. Първото е цената на преводаческата услуга; тя се променя според обема, езиковата двойка и вида на документа. Второто е нотариалната такса и това перо не е цена, определена от бюрото. Нотариалните такси са подчинени на официална тарифа и са едни и същи в цяла Türkiye.

Следователно търсенето на „най-евтин нотариус“ е безсмислено; между нотариусите няма разлика в тарифата. Единственото, което създава разлика, е обхватът от страна на превода. Как се изчислява перото за превода, можете да намерите на страницата с цените, а градовете, в които можете да извършите процедурата – на страницата с провинциите.

Често срещани ситуации

• Получаване на апостила в грешен ред. В някои случаи апостилът трябва да се положи върху оригиналния документ, а в други – върху превода с нотариална заверка. Когато редът е грешен, процедурата се повтаря отначало.
• Документ, издаден в чужбина. За да може документ, издаден от чуждестранен орган, да се използва в Türkiye, се очаква той да е заверен в собствената си държава. Нотариусът в Türkiye не удостоверява компетентността на чуждестранния орган.
• Подаване на един и същ документ в няколко институции. Завереният екземпляр остава в институцията. Ако ще подавате в три институции, заявяването на три екземпляра от самото начало е по-бързо от повтарянето на процедурата впоследствие.
• Смяна на преводача. Заверката е обвързана с преводача, положил подписа. Дори най-малката поправка в текста впоследствие обезсилва заверката и процесът се задейства наново.

Ако желаете да видите предварително през кои стъпки ще премине Вашата преписка, изпратете документите чрез формуляра за оферта; ще споделим писмено списъка със стъпките и нужния брой екземпляри.

Това съдържание дава общата рамка; подробностите, характерни за конкретната процедура, може да се различават. Уместно е да проверите актуалните условия от официален източник.