Превод на паспорт и лична карта

Преводът на тези два документа се смята за котвата на цялата Ви преписка. Защото документът, който решава как ще се изписва името в една преписка, е паспортът. Изписването, което ще се използва във всички останали преводи, се взема оттам; именно това е основната тема на тази страница.

Единственият верен източник за изписването на името

Буквите ç, ğ, ı, ö, ş и ü от турската азбука нямат съответствие в международните стандарти за документи. Затова в машинночетимата зона на паспорта името и фамилията се изписват с опростени букви. Именно поради това изписването в личната карта на лицето и редът в долната част на паспорта може да изглеждат различни.

Правилото е ясно: във всички преводи, които заминават в чужбина, името се използва във вида, в който е изписано на страницата за самоличност на паспорта. Отклонението от този избор води до впечатлението, че лицето от дипломата и лицето от заявлението за виза са различни. Институциите улавят тази разлика с автоматични системи и насочват преписката към ръчна проверка.

Ако фамилията е променена поради брак, в преписката трябва да се виждат и старата, и новата фамилия. В противен случай дипломата е издадена с една фамилия, а паспортът – с друга, и документът, който създава връзката между тях, липсва. Тази връзка обикновено се създава със записа за брака или с пълното извлечение от регистъра за гражданско състояние.

Машинночетимата зона и чипът

В долната част на страницата за самоличност на паспорта има поредица от два реда, изписана с главни букви. Тази зона е създадена за четците на граничните пунктове и в нея са кодирани видът на документа, кодът на държавата, името, номерът на документа, датата на раждане и контролните цифри.

В превода тази зона се пренася както е; знаците в нея не се преподреждат, а символите, които заместват интервалите, се запазват. Опитът зоната да бъде „преведена“ или пренебрегната нарушава целостта на документа. Същият принцип важи и за чипа и серийния номер на личната карта.

Номерата на документите пък не се преподреждат по никакъв начин. Добавянето на интервал, разделянето на буквата от цифрата или отрязването на нулите в началото правят проверката невъзможна. По същия начин издаващият орган, датата на издаване и срокът на валидност се пренасят изцяло.

Старата книжка за самоличност и новата лична карта

Старите книжки за самоличност съдържат полета, различни от тези в новата лична карта: номер на тома, пореден номер на семейството и пореден номер, графа за вероизповеданието, данни за мястото на вписване в регистъра. Тези документи все още се срещат в архивите и в старите преписки, а преводът им изисква логиката на регистъра да бъде обяснена.

Новата лична карта пък е опростена и е близка до стандарта на международния документ за пътуване. Върху нея има идентификационен номер, сериен номер и машинночетима зона. Графата за вероизповеданието не се вижда върху лицевата страна на картата; от гледна точка на чувствителните данни това е особеност, която в целевите държави се приема положително.

Някои институции искат и двете страни на личната карта. На гърба стоят имената на майката и бащата, гражданското състояние и серийният номер; възлагането на превод само на лицевата страна води до това преписката да се смята за непълна. В превода изрично се посочва коя страна какви данни носи.

Заверен препис: с обикновено копие не се работи

Оригиналът на документите за самоличност не се предава на нито една институция; вместо него се използва нотариално заверен препис. Нотариусът вижда оригинала и удостоверява с бележка, че копието съответства на него. В преписките, които заминават в чужбина, и преводът стъпва върху този препис, като в превода изрично се посочва, че документът е заверен препис.

Върху обикновено копие не се поставя апостил; това е едно от най-често изпитваните разочарования. Апостилът удостоверява подпис и печат, следователно под него трябва да има подпис, който да бъде удостоверен. Подписът върху нотариалния препис изпълнява тази функция и тъй като документът придобива съдебен характер, апостилът се поставя от председателството на компетентната съдебна комисия.

Качеството на сканирането също е отделна тема при тези документи. Защитните шарки, холограмите и полетата с дребен шрифт върху личната карта и паспорта стават нечетливи при ниска разделителна способност. Цветното сканиране с висока разделителна способност е определящо както за верността на превода, така и за проверката от насрещната институция.

Полетата със снимката и подписа пък не се превеждат, а се описват. В превода се поставят бележки в квадратни скоби от рода на „горе вляво снимка на притежателя“, „долу подпис“. Тези бележки показват коя част от документа покрива преводът и така улесняват четенето на текста.

Кога е необходим превод на документ за самоличност

Тъй като в много държави паспортът вече е в международен стандарт и е многоезичен, допълнителен превод може и да не бъде поискан. За сметка на това личната карта носи само полета на турски, затова, ако ще се използва пред чуждестранен нотариус или съд, трябва да бъде преведена.

При учредяване на дружество в чужбина, откриване на банкова сметка, покупка на недвижим имот и операции с пълномощно често се изисква заверен превод на документа за самоличност. При наследствените операции и при операциите по гражданско състояние пък на дневен ред идва преводът на старата книжка за самоличност.

Освен това при заявленията за виза може да бъде поискан превод на старите страници на паспорта, тоест на предишните визи и на печатите за влизане и излизане. Тъй като текстовете на печатите са кратки и трудни за разчитане, това е работа по детайлите, която изисква търпение.

Понякога в преписката влизат и паспорти с изтекъл срок; те се използват, за да се докажат минали пътувания или предишни записи за пребиваване. В този случай в превода изрично се посочва, че срокът на документа е изтекъл, защото документът се представя не като доказателство за самоличност, а като запис на миналото.

Цел и ниво на заверка

Цел на използване	Кой документ	Ниво на заверка
Заявление за виза	Паспорт (най-често без превод)	При нужда заклет превод
Банкова сметка в чужбина	Паспорт + лична карта	Нотариална заверка
Учредяване на дружество в чужбина	Паспорт	Нотариус + апостил
Операция пред чуждестранен нотариус	Двете страни на личната карта	Нотариус + апостил
Преписка за наследство и гражданско състояние	Стара книжка за самоличност	Нотариална заверка

Разлики според държавата

В Германия при нотариалните операции и при операциите по гражданско състояние се очаква документът за самоличност да е преведен от заклет пред съда преводач. В Испания е задължително преводът да е от преводач, назначен от Министерството на външните работи; превод от друг преводач се смята за невалиден. В Китай пък преводът трябва да бъде извършен от официално регистрирано дружество с печат, а декларация от отделен преводач не се приема. За разликите между режимите вижте нашата страница за държавите.

Чести грешки при документите за самоличност

• Опростяване на името различно от изписването в паспорта и създаване на противоречие в цялата преписка.
• Изваждане на машинночетимата зона от превода или преформатирането ѝ.
• Възлагане на превод само на лицевата страна на личната карта.
• Добавяне на интервал или тире в номерата на документите.
• Непоставяне в преписката на свързващия документ, който обяснява промяната на фамилията.
• Представяне на паспорт с изтекъл срок като актуален документ.

Определете стандарта за изписване в преписката си още в началото

Една преписка може да съдържа десетки документи; общият им знаменател е името. Когато ни изпратите страницата за самоличност на паспорта си, ние фиксираме изписването, което ще се използва във всички преводи, и прилагаме същия стандарт и в останалите Ви документи. Целевите езици можете да намерите на страницата с езиците, а принципите ни на работа – на страницата с цените, и да изпратите документите си чрез формуляра за оферта.

Изложението по-долу обобщава типичния процес; за един и същ документ различните институции може да поискат различна заверка. За действащите изисквания вижте актуалния списък с документи на институцията.