Превод на договор и пълномощно

При това семейство документи преводът не е пренасяне на информация, а пренасяне на права. Погрешният избор на едно прилагателно или на един съюз може да разшири обхвата на правомощието или да заличи едно задължение. Затова при правните текстове верността стои преди гладкостта.

Въпросът за обхвата на пълномощното

Пълномощните се делят на две според обхвата си. Общото пълномощно дава широки правомощия; изричното пълномощно пък се издава само за определена операция. Някои операции, например продажбата на недвижим имот, могат да бъдат извършени единствено с пълномощно, което съдържа изрично правомощие, присъщо на тази операция; общите изрази не се смятат за достатъчни.

В превода изразите, които определят обхвата, се разглеждат с хирургическо внимание. Правомощия като „Ahzukabz“, „sulh ve ibra“, „tevkil“ са понятия, присъщи на турското право, и всяко от тях поражда отделно право. Свеждането им до общ израз като „правомощие да извършва необходимите действия“ прави пълномощното безполезно или, точно обратното, го представя като неограничено.

Данните за самоличност на пълномощника, срокът на правомощието и възможността пълномощното да бъде оттеглено също са неразделна част от текста. При пълномощните за продажба на недвижим имот има снимка на упълномощителя; в превода наличието на тази снимка се посочва в квадратни скоби. Azilname, тоест оттеглянето на пълномощното, също е отделен документ и преводът му изисква същата прецизност.

Пълномощните, издадени в чужбина

Когато лице, което живее в чужбина, иска да упълномощи някого за операция в Türkiye, има два пътя. Първият е да поиска издаване на пълномощно в турското консулство в държавата, в която се намира; този документ се изготвя на турски и се използва пряко в Türkiye, като допълнителен превод не е необходим.

Вторият е да поиска издаване на пълномощно пред нотариус в държавата, в която се намира. В този случай документът е на езика на тази държава, апостилира се в държавата на произход и в Türkiye се превежда от заклет преводач и минава през нотариална заверка. Вторият път е по-дълъг, но може да се окаже единствената възможност, когато не се намира час в консулството.

Същата логика важи и в обратната посока: ако пълномощно, издадено в Türkiye, ще се използва в чужбина, апостилът се поставя от председателството на компетентната съдебна комисия, тъй като документът е нотариален, а след това пълномощното се превежда на целевия език. Някои държави изискват втори апостил върху превода; тази верига трябва да се планира от самото начало.

Двуезичността в договорите и меродавният текст

Международните търговски договори най-често се изготвят двуезично. В такива текстове най-важната уговорка е клаузата, която определя текстът на кой език ще бъде меродавен при спор. Ако тази клауза липсва, дори най-малката разлика между двата текста може да прерасне в дълъг спор.

Наличието и съдържанието на тази клауза трябва да са известни още в началото на превода. Ако меродавният текст е турският, текстът на целевия език се смята за информативен и се изготвя съобразно това. Ако меродавен е текстът на целевия език, отговорността е много по-голяма и терминологията трябва да бъде избрана съобразно правния режим на договора.

В договорите има и клаузи за приложимото право и за компетентния съд. Наименованията на държавите, градовете и съдилищата в тези клаузи се пренасят без промяна. Ако има арбитражна клауза, наименованието на арбитражната институция и нейните правила също се запазват буквално; наименованията на институциите не се превеждат.

Приложения, подписни блокове и форма

Приложенията към договорите са също толкова обвързващи, колкото и основният текст. Ценовите листи, техническите спецификации, таблиците за нивото на услугата и приложенията за поверителност най-често стоят като отделни файлове и в основния текст се посочват като „Приложение 1“, „Приложение 2“. Възлагането на превод само на основния текст оставя навън измеримата част на договора.

Номерата и заглавията на приложенията трябва да съвпадат буквално с препратките в основния текст. Ако наименованието на едно приложение се промени в превода, препратката в основния текст увисва и текстът става вътрешно противоречив. Същото важи и за номерата на клаузите; номерацията се запазва и не се обединява.

Подписните блокове също са част от текста. Наименованието на страните, името и качеството на подписващото лице, датата и мястото на подписване се пренасят изцяло. Текстовете на печатите се описват в квадратни скоби. Ако вместо саморъчен подпис е използван електронен подпис, това обстоятелство се посочва отделно.

Когато се запазят структурата на страниците и номерацията на абзаците, при препратка на страните към определена клауза текстовете на двата езика се срещат на едно и също място. При възникване на спор именно това съвпадение се превръща в най-осезаемата полза от превода.

Последователност на терминологията и дефинирани термини

Добре написаните договори носят в началото си раздел с определения: термини като „Продавач“, „Купувач“, „Продукт“, „Дата на доставка“ се изписват с главна буква и в останалата част на текста се използват винаги в едно и също значение. В превода фиксирането на тези дефинирани термини към едно-единствено съответствие е задължително.

Различният превод на един и същ термин в различни клаузи създава впечатление, че в договора има две отделни понятия. При дългите договори тази последователност се постига само със списък на термините; когато текстът се разделя и се превежда от различни хора, списъкът става още по-важен.

В търговските договори присъстват и международните съкращения за доставка и плащане. Тези съкращения са стандартни в целия свят и не се превеждат; оставят се както са. Сумите, валутите, сроковете и лихвените проценти за забава пък са сферата, в която числовата точност е най-чувствителна.

В дългите договори се повтарят и типови изрази: клаузите за непреодолима сила, за прекратяване, за поверителност и за прехвърляне се срещат почти във всеки текст. Използването на утвърдените съответствия на тези типови изрази прави текста едновременно четим и правно познат; изпробването на нов израз всеки път създава излишно колебание у страните.

Цел и ниво на заверка

Документ и цел	Място на издаване	Ниво на заверка
Пълномощно за операция в Türkiye	Консулство	Не е необходим превод
Пълномощно за използване в чужбина	Нотариус	Нотариус + апостил
Пълномощно за продажба на недвижим имот	Нотариус (със снимка)	Нотариус + апостил
Международен търговски договор	Между страните	Заклет, при нужда нотариус
Договор за представяне пред чуждестранен съд	Между страните	Нотариус + апостил

Разлики според държавата

Във Франция преводачът трябва да фигурира в официалния списък на апелативен съд; превод извън списъка не се приема. В Румъния се изискват едновременно преводач, оправомощен от Министерството на правосъдието, и нотариална заверка, тоест два слоя са задължителни. В Китай пък преводът трябва да бъде извършен от официално регистрирано дружество с печат; декларация от отделен преводач не се смята за валидна. Условията държава по държава са в нашия справочник за държавите.

Чести грешки при правните текстове

• Сливане на изричните правомощия в пълномощното с общи изрази.
• Превеждане на дефинираните термини с различни съответствия в целия текст.
• Изпускане на клаузата за меродавния текст и погрешна преценка на отговорността в двуезичен договор.
• Превеждане на наименованията на съдилищата, на арбитражните институции и на дружествата.
• Невключване в превода на номера от дневника на нотариуса, на датата и на текста на печата.
• Опит пълномощното да бъде апостилирано в областната администрация на провинцията; нотариалният документ е документ със съдебен характер.

Нека прегледаме текста преди подписването

При правните текстове най-ценна е намесата, направена преди документът да бъде подписан. Изясняването още в началото кои правомощия трябва да съдържа пълномощното и текстът на кой език ще бъде меродавен за договора е много по-въздействащо от поправките след това. Целевите езици можете да намерите на страницата с езиците, а принципите ни на работа – на страницата с цените, и да споделите проекта си чрез формуляра за оферта.

Страницата е с информативна цел; формата на документа и веригата от заверки се различават според държавата, в която ще се извърши операцията. Уместно е да проверите актуалните условия от официален източник.